ЮЖНА ЗЕМЯ

Съдържание 

Предговор – 2 страница

Няколко думи за света на Южната земя  - 3 страница

Т’хор Аоб. Началото/разказа първи – 4 страница

Черният шаман/разказ втори – 11 страница

Последната от Рода ‘Хара/разказ трети -24 страница

Черното братство/разказ четвърти

                                                          Предговор

Той бе особен – с кожа като въглен, много по-черен от К’хара и нейните съплеменници.

•         Преди доста време, когато започнах да пиша един мой разказ – „Ничия земя”/той така и не видя бял свят/ по средата му се появи личността на Т’хор Аоб за която бях замислил първоначално една страничка, но той изпълни половината разказ. Когато видях, че черния маг се сдоби със самостоятелен образ реших да направя цял разказ само за него /”Черния шаман”/, но след време разбрах, че всъщност ще оформя трилогия, а след още време стана ясно че смятам да напиша малко сборниче с разкази за Южната земя-  четирилогия , пенталогия или дори  хексалогия . В тях шамана Т’хор Аоб заема централно място. Голяма част от първоначалните ми идеи бяха преработени. Докато пишех бях под влиянието на Алиша Кийс и Рияна, тъй като непрестанно си пусках тяхната музика най вече Girl on fire, Rehab и т.н.. Дано написаното ви се хареса. И накрая. Замислям за в бъдеще да има и книга-игра с Т’хор Аоб, която да си върви успоредно с книжката за южната земя. И по този повод:

Благодаря на Джордж М. Джордж който ме вдъхнови с „Джонгата”, може да си познае шамана. Посвещавам му това произведение.

                                                       

                                      Няколко думи за света на Южната земя

 Ако пишех за света на Земята,  Южната земя щеше да отговаря по форма Австралия и по обичаи и култура на Западна Полинезия /съжалявам, че не можах да нарисувам карта/. В най-северната му част се намира Великото море, което се пада там, където при нас съответстват Тиморско и Арафурско. Южно от него се намира Южната земя/Австралия/. Там където е нос Йорк съм сложил Южните племена. Сред тях най-значимо е племето ‘Хара /описано в Черният шаман/ . На изток тези племена граничат с Морето на Сълзите/Коралово море/. Името му идва от хилядите роби загинали в него. Западно и южно от тези племена е Великата пустиня./Обединил съм Голямата пясъчна Пустиня и пустинята Гибсън в едно цяло/. Ако някой успее да я пресече, на запад ще стигне до Великото княжество/От земята Арнем до платото Кимбърли/ Земите, които в Австралия са от Пилбара до Девилс Леър съм приел че са Неизследваните земи, където щъкат разбойници и горяни. Ако Великата пустиня бъде пресечена на юг, човек ще стигне до Още по - южните племена. Сред техния конгломерат изпъква племето Ка’они където започва нашия разказ

П.С. авторова бележка – въпреки че съм използвал Австралия за континент, не познавах цялостно обичаите на австралийците, затова съм използвал културата на Западна Полинезия за Южната земя, тъй като за за Полинезия съм чел доста. / най-вече – островите Самоа и Фиджи/ . За островите Самоа съм се уповавал на Рут Бенедикт, а за за религиите на Полинезия, Самоа и Меланезия съм чел Токарев. Южняците в друг свят щяха да бъдат маори . Те са две категории – южняци със цвят като спечена кал и южняци, живеещи по на юг със цвят на въглен. 

                              От АВтора 

                             Т’хор Аоб. Началото

              Разказ първи за Южната земя

ПРОЛОГ

             Ндро’бах, Големият вожд на племето Ка’они гледаше залеза и се мръщеше пред сложната дилема . Той не обичаше трудните решения, те смущаваха простичкия му и спокоен живот. ОТ него никой не искаше много – да накаже някоя Таупу 1 или някой разлигавен Манайа 2, ако не си вършат работата и да внимава Говорещите вождове 3 да не го свалят от власт, но в това се състояха почти всичките му задължения. Но ето, че сега бе принуден да вземе именно такова неприятно решение. Той бе Главен вожд на Ка’они вече от две пъти по десет години и още веднъж по четири и бе преживял доста проблеми, но не и като този който се задаваше. Той всмукна от лулата си, и отново се загледа в залеза. Колко просто започна всичко

* * *

       Всеки младеж, който достигне определена възраст трябва да отиде на посвещенческо изпитание, за да заслужи новото си име. Накрая дойде време и на Шаол’Бах малкият син на Ндро’бах да заслужи своето име.

Бащата го изпрати давайки му напътствията си.

- готов ли си сине?

- По-готов няма да стана татко!

- Тогава слушай! Не изпадай в гордост. Остави Духовете да те водят.

- Непременно татко!

- Смири сърцето си. Бъди готов за скок, но не скачай преди да е дошъл момента. Великият Дух, Са’Тангароа ще бъде с Теб

Когато видя че момчето няма какво повече да каже го попита. – Накъде ще поемеш. Към Бурното море? Към Незнайните земи?

- Не, смятам да потърся себе си в Великата Пустиня.

Ндро’бах трепна. Великата Пустиня бе коварно място, здрави мъже бяха оставили костите си в нея. Но той нямаше право да се меси в решението на сина си, затова само го попита

- Сигурен ли си, сине? има и други пътища.

- Вече съм го решил - отвърна Шаол’бах и разговорът приключи.

* * *

Шаол’Бах се забави осем дни и Ндро’бах сериозно се притесни. Великата пустиня бе опасно място дори през дъждовният сезон, а сега сухият сезон бе в разгара си. Но ето, че момчето – не, всъщност младежа - поправи се Ндро’бах –се върна. То бе изменено – отслабнало, но в очите му се четеше решимост. Сякаш бе открило Пътя.

- Поздравявам те Шаол’бах – обръна се той към него. - Ти оцеля.

Младежа кимна, но очите му бяха вперени някъде към хоризонта. Вече не се се казвам Шаол’ Бах. Казвам се Т’хор Аоб.

Лицето на Ндро ‘ Бах потъмня – “УКротител на демони”. Не надскачаш ли боя си? Можеше да избереш по-земно име.

- Не съм избрал името си. То избра мен. – каза Т’хор Аоб и след кратко мълчание прибави – получих велика „лечителска магия”.

Баща му трепна. Наистина някои от младежите получаваха умение да контролират духове и ставаха известни шамани, но никой не бе успял от толкова млад. Обикновено „лечителска магията” се наследяваше от някой по-стар шаман, който ти е роднина, редки бяха изключенията, а Шаол’ Бах бе много млад. Още повече – за велика „лечителска магия”. Но Ндро’ бах реши да не оспорва името на сина си, времето най-добре щеше да покаже дали говори истината.

Фоното се събра да посрещне младежа и Ндро’Бах се възползва от ситуацията.
- О’ Велик Фоно, именити говорещи вождове, велика матаи, о вие манайа и таупу – моят син отиде на дълго посвещаване във Великата пустиня и великият Са’ Тангароа го пощади. Великите духове бяха благосклонни и сега той се върна с ново име при нас – посрещнете Т’хор аоб и неговата лечителска магия.

Поздравите още не бяха заглъхнали, когато се изправи Ра’найа. Тя бе много стара, най-старите мъже твърдяха, че тя е лекувала бащите им. Рядкост бе жена да бъде матаи 4

-Измама – викна тя – този пикльо който довчера си бършеше сополите не може да укроти никакъв Дух, който аз не познавам. Всички Духове са подчинени на Са’ Тангароа, а аз говоря с него и щях да знам ако той ти бе отстъпил такава власт.

Всички се смълчаха, но Т’хор Аоб остана спокоен.

-Ра’найа – каза той - ако имаш да казваш нещо на великия Оро кажи го сега, защото ще умреш до няколко минути.

Ра’найа побледня, отстъпи назад…и настъпи изскочил сякаш от нищото тайпан. Секунди по-късно тайпана впи зъби в босия й крак. Жрицата изпищя, но беше късно. Агонията й сякаш беше безкрайна.

-Тя беше фалшива пророчица и не заслушваше своите татуировки. - Обяви Т’хор Аоб. Ще хвърлим тялото и на чакалите, а няма да го запазим, както се полага на свята женd. Племето се съгласи единодушно. Т’хор Аоб вече бе извоювал не просто своето място в него – той бе извоювал своя тотем – тайпана. Но Ндро’бах, който единствен се наведе над старата жрица продължи да гледа след момчето завърна се от Великата пустиня. Една дума изречена посмъртно от жрицата го бе смутила. „Демон”. Никой друг не я чу, но Ндро’?ах бе убеден, че матаи я произнесе по адрес на духа, призован от сина му.

През следващият няколко дни нищо смути живота на племето. Въпреки че Ра’найа умря нейната смърта не се усети, защото Т’хор Ао бързо запълни мястото й и започна да лекува хората. Изглежда, че „лечителската магия” му действаше, въпреки че никой не бе чувал името на духа, който той призоваваше - Оро. По някога от шатрата му ще се чуе щракане на зъби на крокодил, друг път - съскане на змия. А от шатрата се показваха странни сенки и повечето хора я отбягваха нощем. Но никой не можеше да оспори, че „лечителска магията” работеше

След известно време Т’хор Аоб построи голям черен олтар и поиска да му носят животни чиято кръв да изсипе на олтара – твърдеше, че магията става по-силна. Това че някои се мръщеха не го смущаваше. След смъртта на Ра’найа нямаше кой да му се противопостави, властта му бързо укрепваше. Т’хор Аоб често бе придружаван от тайпан, който бе и негов тотем. Никой не желаеше да гледа да му даде категоричен отказ, докато змията бе наблизо. Освен това той бе поел задачите на старата Ра’найа и селото процъфтяваше.

Нещата започнаха да излизат от контрол за пръв път около Племенната битка. Племенната битка си беше събитието на годината и имаше развлекателен уклон - едното племе нападаше другото в опит да открадне невести, а другото ги чакаше в засада. После следваше бой с тояги и тъпите страни на копията. Накрая всички си разменяха подаръци, а отвлечените жени често оставаха с бъдещите си съпрузи. Този път обаче събитията не протекоха така. Т’хор Аоб намери няколок младежи на които кръват им кипеше.

- Приятели, обърна се той към тях – не ви ли омръзна всеки път Племенната битка да протича по един и същи начин?

- Какво искаш да кажеш? –попита го един от младежите

- Не ви ли омръзна да се съобразявате вечно с някого – та битката винаги протича по един и същ начин. Защо не завладеем съседното племе Ро’нуми, така ще диктуваме условията?

- Но това е само игра?

- Във всяка игра има елемента на сериозност – обади се шаман – не се ли замисляте, че така пикаем на нашата чест.

Младежите се замислиха. - Фоното няма да позволи това. – обади се накрая един от тях.

Т’хор Аоб се усмихна – оставете на мен да се притеснявам за Фоното. Ако направя копията ви непобедими, обещавате ли ми да правите каквото ви кажа.

- Разбира се – извикаха – те в един глас.

- тогава донесете ми след битката всички каменни статуи на Духовете, на съседното племе. Само това искам от вас.

За мигове той получи съгласието им.

Битката ме неописуема. Тъмна мъгла се стелеше и племето Ро’нуми трудно виждаше и на един лакет пред себе си, но младите войни от Ка’ они виждаха като в ясен ден. Те избиха голяма част от враговете си, докато те се сетят да се предадат. Взеха със себе си всички хубави жени и много роби. Шамана гледаше безучастно.

Един млад войн му каза – никога не сме имали такава битка Т’хор Аоб – в знак на признателност носим и каменните статуи на Духовете на Ка’они.

Шамана кимна. Той се изправи в цял ръст и извика:

Мъже и жени на Ка’они! Вижте каква славна победа постигнахме днес помощта на Великия Оро. Ра’найа бе стара и изкуфяла – не смееше да се осланя на други духове освен познатите. А как помогнаха те на враговете ни? Вижте какво ще направя – И той сграбчи едно копие и започна да чупи статуите. Мнозина изтръпнаха. Сред счупените статуи бяха немалко богове които почиташе и собственото им племе, включително и ’Са’Тангароа. Но шаманът сякаш не забеляза.

- Следващата битка ще е още по-великолепна. Щом Великият ОРо е с нас, няма защо да се ограничаваме до едно племе – нека завземем всичките ни съседи.

Отзвука бе смесен. Младите воини горяха от нетърпение да се докажат в нови битки и да натрупат още плячка, но по-старите започнаха да клатят глави. Ндро’бах се умисли. Това вес по-малок бе сина, който познаваше.

* * *

Следващите битки протекоха от гладко по-гладко. В последния момент се появяваха различни природни явления – облаци, мъгла и други които пречеха на противниците на Ка’они, но не и на тях. Копията им ставаха по-силни, враговете падаха един по-един.

Но всяко хубаво нещо си има своя край. Дойде ден когато Говорещият вожд Сик’хак дойде при Т’хор Аоб:

-шамане, всичко е хубаво досега, но много хубаво не е на хубаво. Съседните племена са се уплашили от нас и са решили да се обединят в голям племенен съюз. Сега може те да ни превземат.

Т’хор Аоб помълча и каза.

- С помощта на Великия Оро аз мога да се справя и с това, но тук вече ще се наложи да правя голяма магия. Манната ми не достига. Ще ми трябва кръвта едно робиня за всяка битка за да всея смут във редиците на враговете.

- Човешко жертвоприношение?! - ужаси се Сик’хак.

- Е, аз съвсем не задължавам никого. Ако предпочиташ враговете ни да ни избият….

- Винаги можем да кажем, че сме се увлекли и да им върнем заграбеното – каза Сик’хак.

- Сам не си вярваш. Нещата стигнаха твърде далеч за да има връщане. Не или те.

Сих’хак дълго гледа след себе си, докато се отдалечаваше.

* * *

Разбира се предложението се прие. Как определиха чия ще е робинята – вероятно чрез жребий – Т’хор Аоб не попита. Нямаше нужда някой да му казва, че робинята е била на Сик’хак, видя го в очите му.

Още същия ден избухна свада между обединените племена. Загубата им бе предрешена. Но това бе само една битка. Войната се изостри. Всеки път когато им се стореше, че краят е дошъл – войските на враговете се обединяваха отново и имаше нужда от нови човешки жертви –нови и нови. Ако някой напомнеше на шамана колко гнусно е човешкото жертвоприношение, той отвръщаше, че това са робини от чужди племена. Сик’хак подозираше че шаманът прави някаква магия, за да продължава сблъсъкът постоянно и да има нови и нови жертви. Отдавна всички вождове и таупу бяха изгубили своята роля.

И все пак нещо се промени в мрачното ежедневие

* * *

Войните се върнаха след битка. Бяха прашни, изморени, кървящи и най-лошото – победени. За първи път откато Т’хор Аоб беше сред тях магията не работеше.

- Ти ни излъга извика Сик’хак. Толкова усилия от наша страна, толкова жертви, скарахме се с всички съседи и за какво – ти се провали. ОТдавна беше време да си ходиш.

- Не, не аз – ти се провали Сик’хак. Отвърна шаманът а очите му горяха. През цялото време докато се свързвах с Оро усещах смущения. После се съсредоточих и разбрах, че те са от твоята шатра. Ти си запазил някой от идолите.

- Да, запазих – извика Сик’хак с нищо не можеш да ме убедиш, че твоят демон е по-добър от главният ни бог – Са’Тангароа и показа статуетката.

- Ето какво ще направя с твоя Са’Тангароа – изкрещя Т’хор Аоб вън от себе си , грабна статуетката от ръката му и я удара в земята.

Тя стана на парчета!

А с нея и авторитета на Т’хор Аоб.

В първия миг и той не разбра какво бе направил.

Никой не вярваше на очите си.

После тръгнаха към него.

Т’хор Аоб възвърна разума си.

- Приятели нека бъдем разумни…

Но нито думите му, нито змията на рамото му можеха да му помогнат. Той бе престъпил много табута, но последното бе немислимо. Тогава се намеси Ндро’бах. –Съплеменници, съплеменници, нека никой не каже, че сме диваци. Ще има съд. Т’хор Аоб ще предаде тайпана и ще бъде затворен, а Великият Фоно ще се събере за да съди деянието му.

* * *

                                                 ЕПИЛОГ

Ндро’бах, Големият вожд на племето Ка’они гледаше залеза и се мръщеше пред сложната дилема . Той не обичаше трудните решения, те смущаваха простичкия му и спокоен живот. ОТ него никой не искаше много – да накаже някоя Таупу или някой разлигавен Манайа ако не си вършат работата и да внимава Говорещите вождове да не го свалят от власт, но в това се състояха почти всичките му задължения. Но ето, че сега бе принуден да вземе именно такова неприятно решение. Той бе Главен вожд на Ка’они вече от две пъти по десет години и още веднъж по четири и бе преживял доста проблеми, но не и като този който се задаваше. Той всмукна от лулата си, и отново се загледа в залеза.

Сам не бе усетил стъпките на Сик’хак.

- Ндро’бах, Фоното взе решение – прокашля се той - можеш да го приемеш или вече да не бъдеш Главен вожд.

- Нямам ли думата – повдигна вежда той.

-Боя се че не. –отвърна тихо Сик’хак. Съвета е единодушен кат никога. Съжалявам

* * *

В шатрата бе тъмно, но очите на Т’хор Аоб горяха. Ндро’бах се питаше за какво ли мисли младежа. После очите на Т’хор Аоб и Ндро’бах се засякоха в мрака и Главният вожд изведнъж разбра – това вече не бе неговият син. Който и да се бе върнал от Великата пустиня, синът му завинаги бе останал в нея.

-Племето взе своето решение- гласът му прозвуча твърдо – Прокуден си навеки, а вещите ти ще бъдат изгорени. Олтарът –сринат. Не можеш да вземеш змията. Ще тръгнеш към Великата пустиня така както дойде – без нищо. Ако имаш късмет и твоят Са’ Тангароа се смили над теб се оживееш.

-Късмета и жалкият дух Са’Тангароа нямат нищо Общо. Оро ще ме защити. Т’хор Аоб се изправи. Дори така той бе по-висок от повечето си връстници. Пак ще се срещнем.

-Надявам се, че не - поклати глава Ндро’бах.

-Доста неприятности причини.

Но той само се усмихна мрачно

После пое по пътя.

Пустинята го очакваше.

1Винаги когато се съберат група девойки една от тях е Таупу – принцеса. Таупуто е девойка от родословието на вожда, най-често по женска линия. Всяка момичешка група си има своята Таупу. От това, че е принцеса не произтичат някаква сериозно привилегии, освен че е един вид церемониалмайстер – грижи се за храната, пиенето и угощенията и поради това се радва на почит, защото добрият пир символизира плодородие.

2Мъжки еквивалент на Таупу – ще рече принц, но привилегиите и задълженията му са същите.

3 Великият съвет/Фоно, състоящ се от Говорещи вождове, Обикновени вождове, Матаи и Големият вожд.

4 Всяко племе има един матаи – главатар. Той има власт на живота и смъртта на хората в племето и е с ранг на говорещ вожд.

  

                      Черният шаман

Разказ втори от поредицата Южна земя

К’Хара гледаше разтревожено чистото и ясно небе. Вече осем месеца нито капка дъжда не падаше от небето. Племето й недоволстваше. Всеки нейн жив съплеменник падаше вцепенен до пресъхващите локви и  умираше. На няколко пъти княгинята ходи до шамана Ксаметек, но старецът  изпитваше затруднения. Той веднага  се зае с проблема, но когато тя отиде втори път вече личеше затруднението на Ксаметек. При  последното й идване той  заяви направо, че чужда магия му пречи.

- Каква магия? – изуми се К’Хара – тя бе свикнала със всесилието на благия старец. Но шамана само въздъхна:

-Тук е намесена черна магия – само смея да предполагам, каква точно, но виждам, че някой зъл черен маг е намесен.- каза той. – Повече засега не мога да направя.

И ето, че  К’Хара  се взираше в небето и се тревожеше.  Може би точно заради тревогите си не обърна голямо внимание, когато близо до селото се появи Черния мъж.

Той бе особен – с кожа като въглен, много по-черен от К’хара и нейните съплеменници. Имаше. гладко обръснато  теме и добре поддържана брада. Беше доста висок за южняк – малко не стигаше за да има пет лакътя, докато повечето мъже които познаваше К’хара не можеха да изпълнят и четири лакътя. Мъжът носеше маска на лицето си, издаваща ранга му, както и шаманска лула. По себе си той бе изрисувал змийски татуировки с червена боя – сигурен знак че е минал през посвещенчески ритуал. 
Непознатият се приближи до К’хара.

-Здравей - представи се на княгинята . Аз съм Т’хор Аоб, шаман и черен маг. Чух, че имате проблеми със сушата. Бих могъл да ви помогна. К’Хара го изгледа преценяващо.

-Странник си тъдява, пътниче. По езика, вида и цвета на кожата ти съдя че идеш от Още по-южните земи. Чудно ми е, обаче как си минал през Великата Пустиня. Никой не остава жив в нея задълго. Нищо не каза за божествата на които служиш. Нито какво ще поискаш в замяна, за да ни отървеш от безводието? Пък и ние си имаме шаман. Т’хор Аоб, се усмихна презрително.

- Вашият шаман не го бива – не казвам, че е слаб,  да бъде развалена магията за безводие за безводие, която е направена на селото не е нещо, което е по силите на повечето шамани . А обаче мога да сторя това.  С мен е моят бог – Великият Оро. Трябва ми само един овен, за да извърша жертвоприношение. Освен това ще те помоля да накараш племето да изпълни ритуала точно така както аз кажа. А колкото до това какво искам за самия себе си – желая да бъда да оставен да живея близо до Голямата скала и да  правя магиите си в чест на Великия Оро.  На мен не ми трябва нищо друго.

Макар да не харесваше нещо в него, К’Хара бе принудена да се съгласи с условията му. Ксаметек не можеше да се справи със ситуацията, а наемането на чужди шамани,  макар и да не се правеше често не бе непозната практика. Не бе непознато явление дадено село да има има повече от един шаман, макар обикновено единият да бе наследник на другия. Това обаче  не бе задължително. Ритуала по очистването на племето – както го нарече Т’хор Аоб, протече на следващата вечер. По негово настояване се бяха събрали всички жители на селото.

Т’хор Аоб се изправи с ножа в ръце, протегна ги към небето и се провикна:

- Велики Оро, чуй моята молитва! приеми кръвта на този оброк и нека завали дъжд, който да напои земята на тези хора. Нека им върне благините.

След което изрече няколко думи на непознат за всички език.

-Ел-еле-Ахерон-Томеши-Якопо  - и заби ножа в овена. Кръвта плисна силно и се оттече в улея на каменния олтар. шамана сграбчи черпака, загреба от олтара, където вече се утаяваше кръвта  и започна да раздава от скъпоценната течност. Всеки човек мина за миг-два пред шамана, който му подаваше черпака с топлата кръв, за да я сръбне - кой цял черпак, кой по-малко. След което Т’хор Аоб промърмори името на човека и той бе избутан от следващия. Племето не бе голямо, но сега се бе събрало цялото, което налагаше  бързина в действията. Първи пред каменния олтар в редицата бяха старейшните, после воините и накрая – децата.

На К’Хара определено не й допадаше идеята да пие кръв.- Тя, обаче не можеше да покаже пред племето си, че няма да изпълни ритуала, след като вече веднъж го е одобрила. Затова се престори, че пие от кръвта, а всъщност я задържа в бузата—надявайки се при първа възможност да я изплюе. Вкусът я изненада. Кръвта бе мека и топла, и едвам я отдели от устните си. При първата възможност тя изплю, но истински съжаляваше за това..След нея дойде ред на Мия’Кара първа по ред на старейшините тя пое черпака с подозрение и присвити очи, но едвам я отделиха от нея. Една по една черпакът обиколи всички старейшини. След това Т’хор Аоб се насочи към Ксаметек. Когато последният вдигна черпака и едвам-едвам го и допря до устните си очите на черния мъж се впиха в него сякаш искаше да издълбае  душата на Ксаметек. За един дълъг миг старият мъж и младият такъв се гледаха един друг. После мигът отмина. Черпакът продължи нататък. Последните човек все още отпиваше, когато по небето се засъбираха грамадни облаци. В мига в който отпи и последното дете, започнаха да падат първите капки дъжд.

Племето изпитваше детинска радост. Някои хора събираха дъжда в шепите си. Дори К’Хара се усмихваше. Само двама души не се усмихваха.

- Не забравяй какво обеща – й каза тихо Т’хор Аоб и се повлече нанякъде

Ксаметек остана като вкаменен. 

Скоро след тази случка Т’хор Аоб си направи колиба до Голямата скала, малко извън селището. Рядко някой селянин  се  отбиваше него, защото бе близко до гробището, но той сякаш не обръщаше внимание на това обстоятелство. Хората го снабдяваха с продукти, а клиенти все се намираха – най-вече за помените. В колибата шаманът правеше магии, отдадени на своя бог Оро. Наистина – веднъж една девойка, която бе поискала от шамана да направи любовна магия за любимия й се върна пребледняла и отказа да говори какво е видяла, а едно дете озовало се близо до колибата на Т’хор Аоб получи уплах и онемя. Тези сведения, обаче селяните отдадоха на близостта на гробището до колибата на шамана.

Дъждът валя три седмици. Отново имаше посеви и вода за За животните. Един район около Голямата скала се заблати от дъжда, но това не бе толкова голяма беля. В селото знаеха, че могат да  се справят с проблема.

Но  незнайно защо те го подцениха и го оставиха за друг път. Непростима грешка!
Блатото почти не миришеше, поради което малко хора му обръщаха внимание. То обаче се разрастваше.Бавно,  но неумолимо напредваше. Пръв забеляза този факт По’Нис. Една сутрин той проверяваше своите капани когато установи, че блатото се е разраства . Неговата нова граница бе почти километър на юг. То сякаш бе живо.

       Съвета на ‘Хара се събра, но сякаш зъл дух обсебваше старейшините и те не можеха да да постигнат съгласие. Въпроса се отложи за друг път. Тогава все още можеха да спрат разрастването на блатото.  След една седмица се случи непоправимото. Едно от децата играещи до плета се бе подхлъзнало и изведнъж се озовало  в блатото. Тогава всички скочиха. Блатото някак се бе разширило още. То бе стигнало досами портите на селото. Всички се развикаха и разтичаха. Със задружни усилия извадиха детето. Проблемът вече бе очевиден. Никой не смееше да го отрече.

В най-критичният момент Ксаметек потърси К’Хара

–имам да ти казвам нещо важно, княгиньо – обърна се той към К’хара.

– Много съм обезпокоен от събитията в последно време. Размишлявах доста и ми се струва, че съм чувал името на въпросния Оро., който Черния шаман призовава. Това е опасен демон, господар на Подземния свят, надарен с огромна сила. Затворен от хилядолетия в своя подземен затвор той иска да му бъдат обричан човешки души за да може да се върне на Земята. Вече съм сигурен че въпросният демон е сключил сделка с Т’хор Аоб. той му е помогнал да наложи безводието, макар да не мога да го докажа. –изрече старецът.

– Но с каква цел – та нали той го развали? – Обърка се кньгинята. 
Ксаметек въздъхна и поклати глава –заслепена си от лесния успех, като другите. Именно защото толкова лесно развали такава сложна магия се съмнявам че тя е негово дело. Още тогава не пожелах да пия кръвта. Забелязах и че ти постъпи така и не те обвинявам. За съжаление повечето се подведоха по лесния път. Навремето нищо не казах, но сега съм сигурен, че чрез кръвта на овена Т’хор Аоб по някакъв начин е извлякъл блатото. – чрез дъжда. На него му трябват души, които да дава на своя Оро, в противен случай вероятно ще заплати със своята –като всички Черни шамани. Чувствам че някак си той му ги дава чрез блатото – но как – не питай. Твърде неясни неща има дори и за мен.

К’Хара тъкмо бе отворила уста за да му отговори, когато в колибата влезе вечно сърдитата Мия’Хара и им каза смръщено:

–К’Хара, Ксаметек, Съветът се събира. Т’хор Аоб каз че ще ни каже причината да съществува блатото, но иска и вие двамата да присъствувате.

К’Хара и Ксаметек се спогледаха. Това бе неочакван обрат.

В голямата колиба присъстваше целият Съвет. Начело стоеше Мия”Хара – по-малка сестра на К’хара. Тя бе умна и съобразителна. Когато бе по-млада между двете цареше добро разбирателство, но откакто К’Хара стана княгиня сестра й се опитваше да я измести и изпитваше силна неприязън към нея. До Мия’Кара стоеше Он’Хара – братовчедка на тях двете по майчина линия, а след това идваше младата им племенница Ри’Хара. Кръгът от старейшини се затваряше от мълчаливата Со’Хара – трета братовчедка на К’хара и Мия’Кара. В един ъгъл стоеше изправен Т’хор Аоб и внушаваше респект.

- Т’хор Аоб иска да ни каже защо се разраства блатото – обяви – Мия’Кара. К’хара реши да пренебрегне това ново незачитане на властта й – по закон само предводителката можеше да свиква Съвета и да предлага основните проблеми за обсъждане. По късно щеше да поговори със сестра си, сега и тя искаше да чуе Черния мъж.

Т’хор Аоб се изправи. Ръстът му бе внушителен.

–Много мислих защо се появи този проблем с блатото. Непрестанно се допитвах до Великия Оро с надежда да ми прати откровение. – Очите му бавно огледаха всички в колибата И погледът му се спря на Ксаметек – и Той ми го прати. И преди изпитвах съмнения, но вече съм сигурен. В нощта на благодатния дъжд ритуалът по очистването не е бил изпълнен както трябва и така сме разгневили Великия Оро. Някой съзнателно е нарушил ритуала - той премести поглед от Ксаметек към стоящата до него К’хара. За момент тя имаше чувството, че душата й се разголва пред Черния мъж и той знае всичките й тайни. После той отново премести погледа към стареца и бавно и отмерено рече

– Ксаметек –отричаш ли, че не си пил от кръвта на овена?

Когато Ксаметек потвърди, че не е пил последваха  шокирани възклицания, вследствие на почуда и гняв.

- Ти Лъжеш шамане – скочи –К’Хара – ти самият си направил магията за безводие за да я развалиш после обиняваш други.

-  При цялото ми уважение - не знаех че си специалистка по магиите, княгиньо – тихо каза Т’хор Аоб -. Или може би говориш не със свои думи, а със думи на Ксаметек. Явно му имаш голямо доверие, въпреки че той обича да нарушава правилата. Отговори ми моля те на един въпрос – ти знаеше че Ксаметек е извършил нарушение преди да дойдеш на Съвета нали?

–Отказвам да отговарям на наглите въпроси на един...

Тихо –гласът на Мия’Хара прогърмя в колибата. На неговите въпроси може и да не отговаряш. Но пред Съвета си длъжна да отговаряш. Знаеше ли че Ксаметек е нарушил ритуала преди да дойдеш тук?

-Да, но...

-И не го сподели с нас.?! Мисля че чухме достатъчно.

Сега вече К’хара се ядоса – на първо време целият този Съвет бе свикан без мое знание и одобрения. имах време едвам да потърся Ксаметек за съвет, и току-що научих от него че не е изпълнил ритуала и причините поради които е сторил това. Нямах време да съобщавам това на когото и да е било. Да не говорим че не аз предложих как да се решават проблемите.

Мия’Хара не й остана длъжна – Съвета бе свикан поради голямата опасност за племето от разрастването на блатото. Ти не се нагърби със тази отговорност, а някой трябваше да я свърши. Следващата по ранг след теб съм аз, така че свърших необходимото и призовах всички засегнаги. Първото което направих е да те уведомя, нямам вина, че събитията протекоха така бързо. Не е вярно че си нямала време да съобщи за провинението на Ксаметек – щом си знаела трябваше с това да започнеш, тъкмо щяхме да слушаме само теб. Но ето сега – даваме ти думата – как предлагаш да накажев Ксаметек? Ти си княгинята – ти се произнеси.

К’хара пребледня, почервеня, позеленя. Тя бе във видимо затруднение, защото не смяташе, че трябва да наказва Ксаметек и реши да направи последен опит.

- Преди да говорим за наказания – пое си дъх  К’хара – нека си спомним колко път ни е помагал Ксаметек . Колко пъти ни е носил дъжд за посевите, колко пъти чужденците не са ни побеждавали заради него. На колко жени е изродил децата

– всичко това е вярно - отвърна Мия’ Хара –  и ние сме му признателни, но това е в  миналото. В настоящето Ксаметек не успя да се справи с безводието а бъдещето ни е застрашено от него. Най-разумно е да си тръгне от селото.

Преди да бъде казана и една друга дума се намеси самият предмет на спора – Ксаметек-
-Стига. Няма нужда от повече препирни. Добре разбирам кога не съм желан повече някъде. Ще си отида сам.
Той кимна на К’хара и тя разбра, че той не желае разпрата да продължава

-Няма какво повече да се каже – промърмори Он’кара

-Напротив –отвърна Ксаметек – може да се каже много, но няма смисъл. Боя се, че когато разберете грешката си, ще бъде много късно. Имах добри основания да не изпълня ритуала. 

Срува ми се, че това е нещо което трябва да се преценява от Съвета – остро каза Мия’Хара

Когато Ксаметек и К’хара двамата излязоха отвън известно време мълчаха след което той каза – налагаше се да отстъпя така К’хара. До днес знаех, само че Т’хор Аоб е силен – сега разбрах и че е хитър. Ако бяхме подложили на гласуване моето оставане щеше да се озовеш сама срещу всички. Мия’Кара и Он’Кара са много близки една с друга. Черният шаман щеше да ги подкрепи. Со’кара е справедлива, но противника ми извъртя много ловко нещата, а Ри’кара  е боязлива. Ако  Съвета бе гласувал  щеше да стане ясно, че княгинята е срещу Съвета си и нямаше още дълго да се задържиш на власт.

-Не съм сигурна, че искам тази власт в настоящия момент –ритна един камък К’хара.

-Напълно те разбирам, но ако племето избере Мия’Кара на твое място – защото тя е основната кандидатка – ще стане много по лошо. Ти си спирачка за амбициите на Черния мъж, но ако дойде Мия’Кара тя само ще помогне на плановете му. Вероятно си мисли, че ще получи власт чрез него, но тя всъщност не осъзнава че е просто една играчка на Т’хор Аоб. Когато вече не му трябва той ще я изхвърли като непотребна вещ. Много ме е страх че Черният мъж ни води към Ада

К’хара дълго гледа след стареца. Дори не почувства кога Т’хор Аоб излезе от колибата и озова зад гърба й.

-Най-после това което трябваше да бъде свършено е налице  – изрече той. Тя го изгледа с нескрита омраза. Той спокойно посрещна погледа й и изрече:

- Мрази ме, щом искаш, но се запитай защо не издадох и теб, че не си пила от кръвта на овена. Впрочем това няма значение – сега ще повторим процедурата..

К’хара остана като вцепенена. Тя приглади   косата си и се втренчи в нищото. По настояване на Т’хор Аоб Съвета взе решение цялото племе отново да премине през ритуала. К’хара размишляваше ка да постъпи. Не й се искаше жертвата на Ксаметек да е напразна, но категорично не можеше да плюе на принципите си. След известно колебание  се възпротиви и обяви че няма да го изпълни при никакви условия. Това й държане наложи нейното смъкване от поста. Да имаше как биха я махнали й от длъжността на старейшина, но този ранг бе доживотен. Нямаше много варианти за нова княгиня. Он’Хара се отказа предварително, при което Мия’Хара се оказа единствената кандидатка.
Ритуала бе повторен, като К’хара бе единствената която не участваше. Два дена след повтарянето на ритуала блатото спря да расте. Шаманът каза, че намаляването му ще отнеме известно време и хора забравиха притесненията си. Оградиха блатото и забравиха за него

След седмица ковачът Рек’ар отиде при К’хара силно разтревожен.

-К’хара знам, че вече не си княгиня, но от всички старейшини само ти ще вземеш насериозно това което сега ще ти кажа..

Сигурно помниш моето момче, което преди малко повече от две седмици падна в блатото. Държи се странно.

-Какво разбираш под странно – стресна се К’хара.

-Най-добре ела сама да го видиш изрече притеснено той.

К’хара побърза да последва ковача. Видяното я смути. Младежът сякаш бе пораснал с цяла глава за две седмици, бе се разширил в раменете, а очите му гледаха с празен и безчувствен поглед. Сякаш бяха от стъкло. Когато тя се пресегна към него юношата се озъби и я перна грубо по ръката. Сега тя вида че зъбите му са остри като на вълк, а реакцията – мълниеносна.

К’хара не на шега се изплаши. Реши че трябва да занимае Съвета с проблема. Въпреки че не бе вече княгинятя все още оставаше една от старейшините на племето. И бе отговорна за това което се случавше в него. Надяваше се, че все още не е късно да се чуе гласът на разума. Т’хор Аоб трябваше да бъде спрян на всяка цена.

Когато съвета се събра тя изложи проблема:

- Разбрах, че детето което падна в блатото е променило държането си. Лично го видях, след като баща му ме помоли. То е пораснало твърде бързо и е станало много агресивно. Освен това е станало необбичайно силно и бързо. Няма съмнение че блатото му влияе.

Т’хор Аоб се плъзна като някаква сянка. Този човек се бе сдобил с твърде много власт напоследък а това бе твърде обезпокоително. Той на практика вече бе част от Съвета.

-Да, разбира се, че момчето е съзряло по-бързо след като е било в блатото – изрече той. - Не исках да ви казвам всичко отначало, за да не ви изплаша – но ето ви истината – Ритуалът и блатото са свързани тяхната цел, не е само да се премахне безводието, но също така мъжете да станат по-млади и по-силни, а момчетата по-яки. Така по-лесно ще можете да завладеете други племена. Кажете от колко време не сте имали убедителна победа над другите племена? Аз ще ви кажа – от твърде дълго. Сега Великият оро ви изсипва своята благодат. Той иска да види вашето вашето мъжество. Блатото е израз на неговата любов към вас. Всеки които се потопи в него ще се стане безсмъртен. Той няма защо да се бои от болести нито от остриета Кой от вас смята че съм постъпил правилно?

Радостни викове обзеха стаята.

-Чакайте , той не казва цялата истина– опита се да ги надвика К’хара. - Аз видях сина на ковача и той изглежда всичко друго но не и безсмъртен. Този мъж не ни казва какво ще е цената за това безсмъртие.

Но речта на шамана бе въодушевила всички. Всеки желаеше  да е по-силен, по бърз, по-умен. Кой не би искал да владее други племена.

Дори да бе имала най-малки съмнения относно целите на шамана жестоката му усмивка окончателно я убеди, че те те не вещаят нищо добро. Самото нападение над другото село протече удивително лесно. Мъжете от О’Хара съседното племе се биеха със страшна ярост. Изнадани другоселците отстъпиха и бързо се предадоха. Черният шаман настоя да сринат техните идоли. По това време той се ползваше с такава почит че К’хара не бе сигурна кой всъщност управлява племето –княгинята Мия’Хара или  шамана Т’Хор Аоб.

Скоро тя имаше случай да се убеди, че властта на сестра й е далеч по-малка отколкото тя си мисли. К’хара бе близо до нейната колиба когато дочу да разнасят гласове от нея.

-Не съм те овластила да даваш заповеди от мое име – беснееше новата княгиня. – Ако ритуалът бъде извършен и над съседното племе както желаеш, те ще се изравнят с нас в очите на Великия ОРо 

-Не се нуждая  някой да ми дава власт – суровия бас на Т’хор Аоб не можеше да се сбърка. Аз стоя много над теб и подобните на тебе. Сделката която сключих с Великият подземен старец ме поставя над всички вас. Ако наистина си повярвала и на половината ми думr значи си много по-глупава от колкото вярвах че си. Вашите души са продадени и вие всички ще бъдете роби на Великия Оро в мига в който той се върне – или мои роби, ако той ви предостави на мен. Затова се нуждая от още и още души – за да разширя допълнително отвора през който той ще излезе. Когато това стане и блатото превземе всичко всички ще стоите еднакво ниско в очите Му. ЕДинствен аз ще се радвам на неговото благоволение и ще управлявам всички ви от негово име.

До няколко часа ритуала ще бъде приложена над съседното село. После ще завземе нови села. – докато не наложим нова империя на Мрака. Мия’Хара пребледня

-Ти ме излъга!- изпищя тя! – няма да допусна това да се случи. Само да дам заповед и ..
-Ро’нис! По’kri! Тя забеляза, че в  колибата влязоха двама снажни мъже  - заловете този негодник .

Т’хор Аоб се усмихна, но усмивката му бе зловеща.

- Много надценяваш влиянието си, драга. Не мисля че ще стане точно така. После произнесе ясно и отчетливо.

-Вие двамата - Заловете я! Двамата рязко тръгнаха към нея и я хванаха здраво. едва сега Мия’кара забеляза оцъклените им очи.

-Не – тя пищеше и се дърпаше – но бе безсилна – не може да правите това. Аз съм вашата княгиня.

Коя си била няма значение – отвърна и той. Ще имаш голям късмет ако не те предам на демона, а да те задържа за своя робиня. Всички които пиха от кръвта на овена, ще станат зомбита, които аз лесно ще управлявам, някои по-трудно – други – по –лесно. Скоро и ти ще ми се подчиниш, а дотогава за твое добро е да стоиш вързана.
-Никога! – извика тя! – АЗ съм свободна жена...

-Млъкни! – извика той -  ще правиш само това, което кажа аз.

Противно на желанието й устата й сама се затвори.

-От този момент – обяви той – ако ти кажа да скачаш ще скачаш, ако ти кажа да лягаш ще лягаш, ако ти каза да не говориш няма да говориш.  В името на Великия Оро, не исках да прилагам насилие, но ти ме принуди и сега ще се подчиниш на моята магия.

К’хара слушаше в замая – изглежда че шамана щеше да се сдобие с власт над цялото село. А може би и над други села ? какво да прави? Да извика Ксаметек? Къде да търси? И дали през това време Т’хор Аоб няма да приведе в действие плана си? А със сестра си какво да прави? Мия’Хара си бе получила заслуженото, но можеше ли да я остави на съдбата й? Докато трескаво размишляваше двамата мъже излязоха от колибата, последвани от шаман нейният шанс – тя се втурна в колибата
Ако  шамана бе прав, че всички които са пили от кръвта ще станат зомбита, а блатото ще ускори този процес, не трябваше ли да предупреди някого извън селото?

Тя започна да се измъква бавно  извън оградата. Съплеменниците й въобще не й обръщаха внимание, а се щураха насам –натам, изглежда че лудостта ги обземаше. В този Момент се показа шаманът и я забеляза. Хванете я  - извика той – измъква се. К’хара не изчака да провери дали някой ще последва призива му. Тя се затича и тича, и тича, докато се увери, че е селото е много зад гърба й. Едва тогава си позволи да изпадне в истеричен кикот.

Последната от племето ‘Хара

                                    Разказ трети за Южната земя

Утрото завари Си’Хара да се стяга за път. Тя бе странница в тези земи. Преди почти шестнадесет години  в племето на майка й  К’Хара дойде Тхор’Аоб – шаман, черен маг и заклинател. Той подчини всички на своя демон Оро и ги превърна в безмозъчни зомбита. Само отлъчената княгиня К’хара и прокудения шаман Ксаметек успяха да се измъкнат.

К’хара се скита много, но властта на Т’хор Аоб над Южните земи се разпростря бързо. Тя предупреди Още-по Южните земи и те дадоха известен отпор на шамана, но по настояване на мъж наречен Сик’хак никое от тези племена не я пожела на територията си.

Така К’хара се озова в Неизследваните земи придружена от един възрастен мъж наречен Ндро’бах. Години по-късно щеше да научи, че именно Ндро’бах е бил бащата на Т’хор Аоб. Те заживяха като  мъж и жена и Ндро’бах с много обич отгледа малката Си’хара. Това лято обаче и двамата родители на Си’хара починаха един след друг, без видима причина. Горяните при който бе намерила подслон девойката сега бяха видимо изнервени. Заговори се, че   черният маг е увеличил своите магически възможности. Сега Си’хара трябваше да тръгне ако не иска да поставя своите приятели в опасност. Към нея незабелязано се приближи Понго Дро’но

- Знаеш, че ако зависеше от мен аз бих те оставил Си’ – обърна се той фамилиарно към нея – но не е добра идея да допускаме да застрашаваш живота на всички горяни.

Тя кимна  знаеше това разбира се.

- Т’хор Аоб ще дойде и тук – каза тя като насън – ще изсече дърветата и ще превърне това в Пустош.

- Преди това ще трябва да мине през горяните каза Понго, но Си’Хара имаше чувството, че това няма да спре шамана.

- Накъде ще се запътиш – попита я той – на Север към Великото княжество  там трябва да чуят предупрежденията. Ако там не направят нищо, значи никой не може.

- Чувам, че сега там си имат проблеми

- Какви проблеми? – облак премина през лицето на Си’Хара

- от близо две години там има размирици, но какви точно – не знам.

Сега девойката изпита силно безпокойство – в такъв случай решението ми е правилно. Дано само да не съм закъсняла. Сбогом приятелю.

- Не сбогом – довиждане. Надявам се, пак да се видим – поправи я той.

 Въпреки това сега  Си’хара пътуваше на Север през Пустинята само с една  камила  и пътуването бе кошмарно. Храната вече нямаше, но все още разчиташе  на меха с вода. Трудно е да се каже колко километра бе изминала, когато понечи да отпие- В този момент откри, че Мехът е пробит. Дали го бе закачил на кактус или някое животно го бе съдрало – нима имаше значение. Щеше да умре тук във Великата пустиня. Едва съумя да накваси устните си, а до края на Великата пустиня имаше дни. Твърде скоро светът под нея започна да се люлее, а след известно време – тя се строполи от животното. Сякаш насън й се струваше, че чува гласове около себе си

-   Каква девойка само.

-    Просто в нищото.

-   Дали е жива – жива е глупако. Не виждаш ли, че диша.

-  Няма да я бъде още дълго.

-   Ако й дадем вода – ще я бъде.

-   Защо да хабим водата. Нима на нас не ни трябва?

-  Много си глупав. Една хубава девойка винаги може да си заработи водата....по много начини.

-    Прав си.

-    Ей. – подай ми водата.

После Си’хара усети как някой навря нещо в устата й. Понечи да протестира и отпи....вода...вода. пиеше бързо, на големи глътки.

-    По полека­ - сопна й се непознат мъжки глас- ако пиеш на бързи глътки пак ще изпаднеш в такова състояние и само ще изхабиш водата.

 Някой дръпна течността от устата й. Си’хара жадно я последва, но повече вода нямаше.

-   Как да носим? Тежка е, а не може да ходи. Тази вода не бе никаква милост.

-   Ще направим носилка и ще я влачим до оазиса....

Няколко минути Си’хара чуваше гласовете, после някакво трополене. Поставиха я върху нещо и усети....влачене? това продължи неопределено дълго време. Гласовете бяха замлъкнали.

Събуди се в някаква колиба. Трудно й бе да прецени дали е ден или нощ, защото не виждаше небето.

- Дойде на себе си, а? – каза някаква жена.

- Си’Хара се объран към нея – къде съм

- Объркана ли си? Няма нищо, слънцето така действа на мозъка. ти си в единствения оазис на Великата пустиня. Намираме се се на четири дни път от най-близкото населено място, чак до границата на Великото княжество няма да срещнеш други хора.

-  Значи Великото княжество е близо.

Другата се засмя – Не ме ли чу? То е на четири дни с камила. Четири или четиридесет – каква е разликата. Дори и най-упоритите ездачи оставят костите си в пясъка. Ние сме търговци и знаем пътя, и пак даваме жертви.  - Тя  присви очи – ти натам ли беше тръгнала – към Великото княжество.

-   Да, налагаше се да ги предупредя за голяма опасност.

-    Е, ще трябва да се оправят без теб. Сега ще трябва да поостанеш тук.

-   Сигурна съм че когато дойде вожда...

-   Не ме разбирай погрешно – ти вече си задължена на табора, който изхаби водата, времето и енергията си за теб и сега ще я платиш като слугуваш няколко години.... Може да го сториш доброволно или насила. Освен това точно сега в Великото княжество кипи война.

-   Аз няма да...каква война? - Спря се Си’Хара по средата на изречението.

-   Не си ли чувала? Велики Са’Тангароа, та в кой свят живееш? Войната се води почти две години вече. Вярно, че не я наричат война, но си е такава. Великият княз наложи някаква нова религия – на някакъв Оро или нещо от този род и от тогава страната е във гражданска война.

Чувство за обреченост обзе  Си’хара. И точно в този момент...

-    Пожар. Горим.  - Виковете  изпълниха селото. Жената се  сепна, скочи на крака – погледан навън и побягна. Вероятно по-късно щяха да й се карат, но сега спасяваше живота си. Си’хара като в някой сън извади едно одеало, намери едан камила която имаше мех вода и малко фурми на седлото и я яхна. Един от стражите се опита да я задържи, но тя го ритна и той падна.

-   Ще ви се отплатя при първа възможност, но сега бързам – извика тя докато се отдалечаваше в галоп  в мрака

   

*      *       *

2 години по рано . Великото княжество.

Великият княз Во’Нар се разхождаше в своята колиба и мислеше върху бъдещето. Во’Нар управляваше няколко големи племена, обединени в едно княжество, които плащаха данъците си на едно място и имаха една армия. Те обаче бяха твърде различни, всеки със своите обичаи. Той се разхождаше замислен как да обедини тези племена, когато при него влезе слугата му.

-   Велики Во’Нар – дошъл е някакъв шаман и настоява да влезе.

-   Настоява? – попита князът.

-   Не знам дали това е терминът, но е много....във всеки случай трудно може може да му се откаже. Каза, че ще проявите интерес.

-    Носи ли някакви оръжия?

-     Не видях такива, освен една змия.

-     Во’Нар кимна – ще го видя.

Този шаман му беше станал любопитен. Отдавна не вярваше в шаманските шарлатании за това искаше да види за какво ще говори поредният хитрец. Ще каже, че е видял края на света?  Или - чеможе да го излекува от всички болести срещу незначителна сума? Разбира се никой не можеше да го нарани, не и с уменията които имаше, но той все пак даде указания на слугата, да задържи змията при влизането на шамана

Мъжът който прекоси входа не приличаше на познатите мошеници. Бе висок мъж, много черен, покрит с червени змийски татуировки.

Преди великият княз да каже нещо мъжът срещу него заговори.

-      Добро да е утрото. Казвам се Т’хор Аоб – може и да сте ме чували, а може и да не сте – но знам сигурен начин да реша проблемите ви. Вие сте владетел на Великото княжество, а отделните старейшини не ви почитат достатъчно. На думи изразяват почит, но на дела е инак. Трудно е дори да съберат хора от различни села в брак, а какво остава да ръководите цяла общност. Но аз имам решение за вас.

„Добре” – помисли си Во’нар – „този е различен. Харесва ми.Засега.”

- Какво е решението - попита внимателно той? 

- Нова религия, която да свърже всички племена. Старите богове само се пречкат, половината от племената изпълняват разни глупави обреди на местните си божества. Викат един срещу друг, имат кръвни вражди. Повечето дори не харесват местните си божества, но не искат да се лишат от Са’Тангароа - наложете Оро за единствен бот и страната ще се обедини.

Това ще срещне съпротива - намръщи Во'Нар - възможно е да се пролее кръв- Нека - възкликна шамана - кръвта само ще засили могъществото на Великия Оро. Понеже забеляза, че Великия княз се колебае той обяви - не ви покажа две мои видения.

Преди Во'Нар да го спре Т'хор Аоб хвърли щипка прах в огъня. Изведнъж се появи ясно видение - мрак, разрушени колиби, прострени мъртви тела. Во'Нар скърбеше в образа на видението. Владетелят понечи да каже нещо когато видението се смени - сега хората се смееха, улиците бяха светли, навсякъде цареше радост. Видението се стопи в огъня.

- Е, владетелю - ти видя какво ще стане ако не пожелаеш да наложиш новата религия и ако пожелаеш да я наложиш...

Решението бе взето.

Ще го сторя - обяви Во'Нар. Ще сторя всичко за благоденствието на народа си. 

 *      *       *

Наши дни. Границата на Великото княжество.

Си'Хара влезе в малкия град. Той Изглеждаше ужасно.  Колибите бяха порутени, по улиците се въргаляха убити хора, мародери притичваха покрай тях.   Тя намери къде да върже камилата и започна да се разхожда. Скоро откри един кръчма

- Какво се случва тук - попита тя кръчмарят , докато й подаваше пивото. - Нима целият град е полудял?

- Чужденка си, нали - погледна я собственика.

- Много ли ми личи? - обърка се тя.

- дрехите ти, говора ти, дори факта че не знаеш какво се случва. Това не е добре за теб. Чужденците не са добре посрещани  тук .  Той пошава с пръсти. Си'хара въздъхна - На седлото на камилата почти нямаше пари. Подаде му една жълтица.

- Той я погледна - какво мило девойче, а каква стисната душа. Но след като тя дълго го гледа - той промърмори - аз всъщност не знам много - бяхме си съвсем мирни държава, но  един ден дойде някакъв черен шаман при владетеля и всичко се промени. Той наложи някакъв бог Оро за официална религия и така се  започна всичко.

- И това ли е всичко?

Той само я погледна и тя въздъхна. Явно трябваше да се откажи от месото и десерта. Подаде му още три жълтици. Те бързо изчезнаха в пръстите на кръчмаря.

- Всъщност няма много още. Скоро след като разговора им великия княз  започна да налага новата религия. Всеки който я приемеше, бързо получаваше хубави постове, но тъй като мнозина  от поддръжниците на Старите богове се възпротивиха и организираха протестно движение, наречено Тайното братство. Тези хора биват преследвани жестоко, но сякаш привържениците им се увеличават. Затова и сега не е добре човек да изглежда като чужденец – това е твърде подозрително.

Си’Хара се замисли. Тя вече бе омела яйцата и осмисляше информацията. Кръчмарят нямаше да й каже повече, не й за тези пари, а тя нямаше повече, едва си бе платила яденето. Разбра че трябва бързf да се преоблече и да намери още пари преди да продължи пътя си към столицата. Т’хор Аоб вече налагаше здраво властта си тук. След кратък пазарлък тя се спазари с кръчмаря да работи в гостилницата срещу заплащане. Кръчмарят разбира се, видя възможност за лесна изгода – тя се нуждаеше бързо от пари, а също и от нови дрехи, които да й позволят да се слее със средата. Това му даде възможност  да й предложи сравнително ниска заплата. За съжаление Си’хара нямаше много възможности да се пазари и бе принудена да се съгласи.

Скоро тя се убеди във възможността да прецени колко лошо бе положението тук. Почти всеки ден  Тайното братство убиваше по някой от приближените на Великия княз, а той в отговор бичуваше и екзекутираше десетки хора дневно. Мародерите бяха често явление, изнудвачите вилнееха по улиците. Нима Во’нар не виждаше всичко това

-                      Великият княз вече почти не излиза сред обикновените хора.

-                      Черният шаман е обсебил душата му – казваше друг – превърнала го е във фанатик.

Постепенно Си’хара установи, че когато прислужваш на хората те престават да те забелязват, приемат те като ходеща вещ. Така тя чуваше доста интересни клюки докато разнасяше гозбите и виното. Вече никой не забелязваше, че е чужденка. Така тя прекара няколко месеца. През цялото това време се чудеше какво да прави по – нататък. Решението я намери само една вечер. Докато обслужваше една маса един мъж я заговори

-                      Ти не си оттук.

-                      Да, не съм.  - Потвърди тя за да види докъде ще доведе този разговор.

-                      Можем да си помогнем взаимно. Но това място не е подходящо за подобни разговори.

Тя се поколеба   - смяната ми свършва след час.  - Той стана от масата – остави на мен. Отиде до кръчмаря и му каза нещо. Онзи първо се противеше, но после пребледня. Мъжът се  върна

–                      След мен.

Докато го следваше  тя го попита

-                      какво му каза, че така бързо се съгласи?

-                      Нищо особено – само това че го напускаи и не искам да ти създава проблеми. После му показах знака си, ча член на Тайното братство и той млъкна.

Известно време Си’хара имаше проблеми с говора.

- За какво съм притрябвала на Тайното братство?

Мъжът мълча много дълго. Тя реши, че не я е чул.  Канеше  се да повтори въпроса, когато той й отговори.

Тайното братство важдува с демона Оро доведен от шамана Т’хор Аоб и индиректно – с него самия. Ти – също. Ако си съгласна  да се превърнеш в оръжие на Братството, ще  изпълниш мисията си. Повече засега не е нужно да знаеш.

-                      А ако не се съглася? – попита тя. Той я  погледна и очите му я пронизаха – Не сме предвидили такъв вариант. – Тя преглътна. За пръв път се замисли, че бе поела сериозен риск. Но вече нямаше връщане назад. Ивестно време вървяха в мъллъчание. Скоро девойката се обърка. Глухите улички и здрача притиха нейната ориентация. Тя и мъжа стигнаха до малка къща, където  той почука три пъти и се отвори едно прозорче.

-                      Кой е? – попитаха оттам.

-                      Свой – каза мъжът. – Старата вяра е сред нас.

Прозорчето се затвори, а скоро след това вратата се отвори – влизайте бързо - каза друг мъж. Той огледа добре Си’хара на влизане. Двамата мъже си размениха знаци, които тя не разбра.

Си’хара успа да се се убеди че отвътре къщата е доста по-голяма отколкото изглеждаше отвън.  Къщата  изглеждаше незабележима отвън, но отвътре бе издълбана в скала и имаше достатъчно пространство. По-добре – легни да поспиш – посочи й една рогозка нейният придружител, защото нашето събиране ще започне след доста време, а ти си уморена. Тя искаше да да откаже, но щом полегна заспа мигновено. Изглежда, че беше спала дълго, защото когато се събуди здрача вече бе заменен от тежък мрак, а в къщата се бяха събрали десетина души. Нейният придружител дойде при нея

–                      Радвам се, че пак си с нас. Ние се събрахме и обсъдихме положението. Както сигурно си се досетила нашата основан задача е да спрем демона Оро. За съжаление Великия княз Во’нар е попаднал под влиянието на шамана Т’хор Аоб и ние можем да направим малко докато той е жив. Налага се да го убием, защото ако влиянието на Оро се разпространи из цялото Велико княжество няма да има кой да го спре . Шамана ще разполага с твърде много слуги и твърде много души, за да отвори прохода между световете, а дойде ли тук демона не искам да си мисля какво ще стане. Накратко -  имахме идея да вкараме жена, при Во’нар, която да го убие, но не можехме да намерим подходяща. Ти обаче си идеална защото нямаш какво да губиш – в случай на успех ще спреш шамана, а в случай на смъртта ще е бърз изход за теб в сравнение с това, което ще последва за останалите хора.

–                      При това положение съм съгласна, разбира се – каза Си’хара. Но дали  Во’нар ще се съгласи да бъде вкарана непозната девойка сред неговите близки? И ако има възможност -  дали ще оцелея след смъртта на Велекия княз. Нуждая се не само да възпра въздигането на Оро, но и да срещна в решителен сблъсък Т’хор Аоб – стига това да е възможно.

–                      Ще се постараем да го направим, но нищо не обещаваме. Когато приключиш задачата си ще има човек, който ще трябва да те изведе. Но не живей с мисълта, че не е възможно той да се провали. Засега не е нужно да знаеш повече. АЗ ще съм твоят свръзка. Можеш да ме наричаш Ро’мир. Как се казват другите не те интересува. Достатъчно е да знаеш, че всички сме единодушни в решението си. Тя насочи поглед към групичката около масата.

–                      Той казва истината каза мъжът в средата. Ние сме един разум, едон тяло, една ръка, един меч. Дори един от нас да се нарани друг ще заеме мястото му. За теб е по-добре да не знаеш имената ни. „Дали  Ро’мир е истинско му име? Тези мъже са не по-опасни от шаман” – помисли си тя, а на глас каза

–                       С вас съм. Вече няма връщане назад.

Видя как те се отпуснаха и облекчението в очите им я убеди. Ако беше отказала вече нямаше да е между живите.

- Радвам се, че си с нас  - каз мъжът в средата на масата – сега нека те подготвим за задачата.

*      *       *

Наши дни.   Двореца на Во’нар

Во’Нар скиташе замислен. Той се надяваше да избегне видението показано от шамана и вместо мрак и убийства, да наложи обединение на отделните племена, но сякаш се случваше обратното. Разбира се Великия княз знаеше, че преди дълъг мир има кратък период на тежки кръвопролития но му се искаше този период да приключи. Вече разбираше, че основните му противници са хората приемащи Старите богове. Повечето бързо бяха приели новата религия дори се бяха обединили около нея. Една група от хора обаче упорстваха в заблуждението си. Наричаха се Тайно братство и твърдяха че Оро е демон и трябва да бъде спрян, а Во”Нар и Т’хор Аоб – убити. Търпението на владетеля спрямо тях вече свършваше. Той все повече се убеждаваше, че Братството трябва да бъде спряно на всяка цена.

Най-големия му гняв бе предизвикан от това че тези страхливци, които криеха лицата си посегнаха на семейството му. Многото покушения срещу собствената му личност не го плашеха, но това което бе срещу собствената му сестра Ли’Нар направо го побъркваше. Въпреки че самото изпълнение се бе провалило една от най-близките придружителки на сестра му бе убита в опита да я защити и това само усилваше яростта му.

Той влезе в стаята в която беше Ли’Нар. Девойката седеше свита в ъгъла.

- Ли’нар – добре ли си? – прегърна я през раменете той.

Когато тя не отговори той въздъхна

-Знам, че ти се насъбра повечко напоследък. Веднъж да приключим с това Братство и пак всичко ще бъде както преди. -  Раменете й се стегнаха – не разбираш нали? Проблемът е е в Тайното братство!

-Напротив – точно в тях е. Всички щяха вече да са се обединили около едно виждане за света – моето виждане – ако не бяха те.

- Чуваш ли се? Казваш, че не търпиш несъгласия, а смяташ че проблемът са другите?! – изуми се сестра му. Този шаман те е променил. Не си същият човек, който беше.

-Права си, сега виждам по-ясно нещата. Владетелят е този който трябва да налага виждането си на обществото. Той трябва да определя това как ще изглежда държавата.  Знам, че си разстроена от смъртта на приятелката си. Може би не съм човекът, който да проведе този разговор с теб или времето не е подходящо. Във всеки случай исках да ти кажа, че ще намерим ново момиче, което да се грижи за теб.

-Чудесно решение на въпроса. Подменяш човека. Аз като умра и мен ли ще подмениш?

Той пое дъх за да се успокои.

- Ли Нар, разстроена си....

-Махай се – викна тя – остави ме на мира.

Той реши, че докато тя е в подобна състоя всякакви разговори са безсмислени.