Арената на
Боговете
В лятното
майско утро лейди Съншайн за пореден път оглеждаше бойците на Арената, от
висотата на положението си. Тя бе
организирала един от най-известните бойни турнири – „Арената на боговете”. На този тип турнири бойците идваха да покажат
уменията си, както и да умрат завинаги
прославени. А някои дори си тръгваха с
пари . В същото време идваха и много знатни гости, за да се забавляват.
Организаторът на турнира влизаше в големи разходи, но създаваше важни контакти.
Навремето баща й превърна „Арената...” в най-известния боен турнир. Днес Лейди
Съншайн продължаваше традицията.
Със
съмнение тя огледа бойците, които бяха по-неизвестни от друг път. Нейният
церемониалмайстор, Джоел Меча й ги представи. Отляво надясно те бяха известният
южняк Грамадния Клей, подпиращ се на своя боен чук; Майсторът на западните сабльори
– Лукас Светкавицата ; източняка Слейър Хилядата Скалпа, който имаше навика да
скалпира противниците си с дългия си едноръчен меч и Хари Скитника за когото не
се знаеше нищо освен че е отстранил много конкуренти.
След като
ги представиха накратко, повечето мъже се поклониха, но Слейър остана прав и
само кимна с глава.
- Поклони
правя само на Бога - Слънце– каза той.
Двама от
гвардейците на Лейди С. се опитаха да го сграбчат за рамената и да го натиснат
надолу, но тя им даде знак, че не желае такъв развой.
- Дано да
имаш основание за високомерието си, драги- Каза му тя. Тук се ценят само
истинските мъже.
-
Основанията ми ще се видят на Арената – отвърна той.
Тя се
направи, че не го е чула.
- Е,
господа – предполагам че всички вие сте чували за „Арената на Боговете”, но за
всеки случай ще ви кажа в общи линии правилата. Тъй като сте фаворити, ще
бъдете разделени в четири „потока” за да се срещнете колкото се може по-късно –
тълпата иска шоу, няма да е интересно ако се избиете в началото. Окончателният
победител ще се срещне с нашият шампион Касиус Непобедимия – тя кимна към едър
мъж, с огромен едноръчен меч - в битка на живот и смърт . Крайният шампион ще
получи десет хиляди жълтици[1][2]
и правото да не бъде съден и бичуван в продължение на една календарна
година. Това е всичко което имам да ви
кажа. А сега се настанете удобно.
Момичетата
заведоха съперниците по одаите им. Малко по-късно те се събраха в трапезарията
на черпня и раздумка.
- Бурно
начало, момчета – започна Грамадния Клей. Е – добави южнякът – имам едно
предложение към вас знаете ли? От утре започваме да се колим, но защо не си
дадем дума, че мръсните номера ще останат извън тепиха.
- Чудесна
идея – подкрепи го Лукас. – имаш моята дума.
- Що се
отнася до мен – Аз дума нямам да давам – озъби се Скитника.
-
Какво - сепна се Лукас. И мога ли да
знам защо ?
- Защото
така!
- В такъв случай оставаш сам срещу трима ни
нали така Слейър – обърна се към Хилядаат скалпа – Светкавицата.
- Не!
Лукас го
изгледа – я повтори.
- Казах
„не” – не смятам да се замесвам във вашите кавги. Нито да давам дума. Наистина
– на ринга бих гледал всичко да е често, но кой може да каже какво вие ми
готвите извън него или аз на вас. Нима във виното няма отрова? Не – няма да
давам дума и не смятам това за по-голямо безчестие, отколкото ако бях дал и бях
я нарушил.
- Не
смятах, че ще застанеш на страната на един бандит – засегна се Светкавицата.
- Леко със
квалификациите. – Хари Скитника го изгледа – може да съжаляваш .
- Съмнявам
се. – Лукас стана – аз ви оставям. Тази компания ми е неприятна. И той се
насочи към стаята си.
След
миг се зачу вик. Слейър и Клей за миг се
озоваха на крака. Скитника ги последва малко по-късно.
Чаршафите
на Лукас току що бяха сложени, той бе по
пижама. На ръката му се аленееше рана.
Един поглед
убеди мъжете от какво е.
- Отровниче
– думата сякаш бе проклятие – най отровният паяк. Ако до шест часа не намериш
добър медик, си мъртъв.
- Най-близкият
лекар е в града на четири часа бърз бяг с кон – не бе убеден Лукас – но отида
ли дотам, не мога да се върна навреме за турнира.
- Момче –
изгъгна Клей – ти трябва да се радваш ако останеш жив. Хора са умирали и от
по-малко.
Прав е –
подкрепи го Хилядата скалпа.
За щастие
намериха главният коняр буден. Срещу малко убеждаване – придружено от известна
сума жълтици – той се съгласи да превози ранения до градския доктор.
Когато
врявата утихна Грамадния и Хилядата скалпа останаха сами.
-
И ти ли го мислиш – попита южнякът?
-
Скитника – отвърна кратко Слейър
- Разбира се – и не само заради скандала. Ти
чувал ли си за такъв войн?
- Пази се, друже. - Отвърна тихо Хилядата Скалпа – едва ли ще има
повече отстранявания за тази нощ, но трябва да очакваме всичко от него.
Нощта обаче мина спокойно.
Рано на другия ден лейди Съншайн ги събра. Тя видимо бе недоволна.
- Разбрах за снощната злополука – обяви тя. – Няма да допусна да ме правите
на луда. Подобни „злополуки” са неуместни. Нещата се решават на Арената. Затова
реших на мястото на дисквалифицирания участник да въведа нов. Така ще разберете
колко са безсмислени подобни прояви – тя ги изгледа застрашително.
И така драги господа – представям ви госпожица Миранда Фокс от Кралската
академия.
Всички се втренчиха в нея.
Реакциите на мъжете бяха сдържани, но като цяло – недружелюбни. Не само защото рядко се случваше да има жена
– войн, макар че някои благороднички наистина практикуваха това изкуство. Самата фигура на въпросната г-ца Фокс
подсказваше, че тя не е случаен боец .
От извезания с кадифе жакет, през златния колан, тесните бричове, до
високите ботуши, препасаната шпага на кръста със златна ръкохватка и
изправената стойка - г-ца Фокс
представляваше странна гледка с гарвановата си коса и бледото си лице сред тези
груби мъже. Дори по ръст бе доста висока за жена.
След като огледаха новодошлата те я поздравиха – Слейър и Клей сдържано, а
Скитника изръмжа нещо вместо поздрав. И толкова. В онова време формалностите
бяха рядкост между простолюдието.
Скоро се разпределиха в четири „потока”. Във всеки от тях имаше по един
фаворит, двама средносилни противника и един слаб боец. Предстоеше кратка
демонстрация на умения.
Слейър се би срещу двама противници. Той скочи на гредата, изрита меча от
ръката на първия си противник, скочи на земята подсече втория, направи кръгове
движение без да спира, отряза главата на първи и разсече с меча си във втория над кръста на две половини
в момента в който се надигна. Овациите
бяха оглушителни. Те още не бяха заглъхнали когато той скалпира двамата си противници с едно
движение.
Скитника застана пред своите двама противници....и изведнъж ръцете му
изхвърлиха шурикени и ками. Двамата мъже с ножове се строполиха на земята
мъртви. Настана гробовна тишина.
Клей се изправи едновременно срещу трима противници и показа огромната си
сила. Той сграбчи за ръката първия, превъртя я и я счупи,, удари лакът в
слънчевия сплит на втория и счупи врата на третия.
Миранда бе последна. Тя се изстреля във въздуха, превъртя се в салто, нанесе вътрешен ритник върху главата
на противника си и изрита следващия в слабините с което спечели битката.
Публиката аплодира дълго и четиримата останали опоненти
По –късно участниците се събраха да похапнат и да разменят впечатления.
- Добре се представихте и двамата – обърна се Клей към Хилядата скалпа и
Скитника – не знам на кого да заложа в предстоящия сблъсък.
- Аз винаги залагам на себе си – Сопна се Скитника. Важни са парите, които
ще ми донесе победата.
- Аз се бия за слава – засегна се Грамадния Клей
- Значи си глупак – славата не струва нищо.
Вероятно спорът щеше да прерастне в люта свада, ако в този момента не се бе
намесила Миранда.
-
Аз също мисля, че човек трябва да прославя името си.
Тримата се спогледаха. Увлечени в спора въобще не бяха разбрали, кога ги
беше приближила. И ако Клей изглеждаше изненадан, то Скитника имаше изражение, сякаш някой стол е
проговорил.
- Може ли да седна? – без да чака потвърждение тя си издърпа един стол? – а
Вие какво мислите господин Хиляда скалпа.
В този момент Скитника рязко се изправи, бутайки стола хвърли няколко
петака на масата и сумтейки ги изостави
- Какво му става? - Учуди се г-ца
Фокс – Обидих ли го с него?
- Не мисля, че му е приятна компанията на жените – отвърна кратко Слейър.
- Миранда скочи отривисто - ще го науча на обноски. Той обаче я задържа за лакътя.
- Прощавайте госпожице Фокс – не ми е работа да ви се меся в личния живот
както и аз не обичам да се месят в моя, но съм длъжен да ви предупредя, че този
човек вече отстрани един конкурент без дори да се бие с него. Не е проблем да
отстрани и втори.
- Чух отделни намеци за това, когато приех да заместя титуляра. – тя го
погледна изпод вежда, но реши да остане – за какво иде въпрос?
- Разказът на Слейър продължи доста дълго и когато свърши вече се стъмваше.
-Значи това е опасен противник – Заключи госпожица Фокс. Впрочем аз не се
представих лично – обръщайте се към с Миранда.
- В такъв случай аз съм Слейър. Лека нощ, Миранда
- Лека нощ, Слейър. – тя му се усмихна. – ще се видим утре
- Приятна жена – Големия Клей го стресна – съвсем бе забравил за него.
Слейър се наруга, явно рефлексите му бяха закърнели.
- Сигурен ли си, че не ти пие от акъла.
- Стига! Нуждая се от повече от една хубава усмивка, за да си загуба ума.
Все пак трябва да съм концентриран за големия финал.
- Значи смяташ да победиш в два поредни рунда? – Клей се засмя, но Слейър
само поклати глава
- Ще видиш утре.
Вече бе преполовил пътя когато го
застигна подвикване
- А ти за какво се биеш, източняко?
Той се извърна
- За победата. Само за победата. – отвърна Слейър и плащайки две жълтици се
насочи към стаята си
Сутринта на другия ден победителите от предния ден се разпределиха по
двама. След кратко слово от Лейди Съншайн първата двойка Хилядата Скалпа и
Скитника започна Своя сблъсък. Щом бе даден знак, че битката може да започне
Скитника придвижи рязко ръката си напред и от него излетяха хиляди шурикени и
отровни игли насочени към тялото на Слейър. Той обаче бе готов. С едно
полу-движение на ръката, изстреля държания меч напред и нагоре и посрещна всички
остриета насочени към тялото му. След което тръгна рязко напред, но противникът
му хвърли заслепяваща бомба в лицето.
За миг Слейър замръзна. Тази
ситуация го върна назад в миналото, когато все още се обучаваше в бойни умения.
Учителят бе завързал очите му и бе
започнал да го налага безмилостно с тренировъчния меч.
-Учителю – протестира той – това е
несправедливо. Та аз не виждам нищо?
- А нима не чуваш? Нима нямаш мирис? Нима нямаш вкус? Дай на
мене – показвам веднъж.
Учителят завърза своите очи и развърза
неговите – удряй смело.
За миг Слейър се поколеба.
- Удряй ти казвам.
Той замахна....и меча му бе блокиран от „слепия” Учител. Слейър
замахна отново – и получи силен удар. И стана така че тогава изяде най-силния
бой през живота си. След това дни и
седмици тренираше. И тренираше. И тренираше. Когато свърши с тренировките и
показа на Учителя какво е научил той му каза
- Сега ти си един от тримата души на този
континент, който са овладели в наши дни легендарната техника „Всевиждащото
око”.
В този момент Слейър си спомня съветите на
Учителя. Той не позволи замъгленото зрение да му попречи. Той стисна очите си.
чу стъпките на приближаващия се враг, помириса потта му, усети замахването,
наведе се рязко нанесе преварващ удар през кръста и....когато отвори очи
скитника лежеше разполовен.
Той се наведе рязко и го скалпира. За миг имаше оглушителна тишина. А в
следващия Стените на „Арената...” щяха да се сринат от овации. „Щяха да се радват не по-малко ако той бе
очистил мене” помисли си Хилядата скалпа, но благоразумно премълча тази
своя мисъл
Сега вече и представителните лица се
приближиха до него, за да го поздравят.
- Чудесно представление – поздрави го Лейди Съншайн – стегнат стил с малко
удари. Добре се справи ще се радвам да те видя на финала.
Грамадния и госпожица Фокс също се приближиха с някои от другите гости
- Човече! Какво направи! - Стисна го за раменете Клей – когато онзи боклук
хвърли ножовете реших че си свършен. А как само се измъкна от заслепяващата
бомба!
- Остави го за малко. Ще го задушиш – усмихна
се Миранда. А като се приближи, за да го прегърне му прошепна – Само бях чувала
че в някои мистични школи се практикува умението човек да се ориентира по слух,
но за пръв път го виждам приложено на практика. Някой път трябва да ми обясниш
как го направи. – И като се дръпна от него с нова усмивка
- Добре се справи!
- Време е за вашата битка - обърна се към тях лейди С.- а ти Слейър ще
дойдеш с мен в ложите да гледаш сблъсъка.
Нещо в начина по който тя му нареди
го подразни. Може би ако го беше помолила щеше да приеме. Може би ако Миранда
не го беше погледнала по особен начин щеше да приеме. Може би ако не бе видял изражението на Касиус
Непобедимия щеше да приеме. Но това „може
би” се стопи като мъгла пред пролетно слънце когато той каза
- Съжалявам, лейди Съншайн, благодаря за щедрото предложение, но
предпочитам да изгледам сблъсъка отблизо. Така придобивам по сериозна представа
за противниците си. Така че трябва да ви
откажа!
Тя замръзна. За един дълъг миг Слейър бе готов на всичко. После се овладя и
каза
- Е, щом така предпочиташ – ще трябва да се съобразя с желанието ти. Сигурна
съм, че на Касиус ще му бъде не по-малко интересно от ложите.
- Миранда се усмихна лъчезарно. Клей повдигна вежда. В очите на Касиус
грейна предупредително стоманен блясък.
-Убеден съм, че ще се забавлявате милейди – каза той – вежливо, но хладно.
- Е, време е за втория сблъсък -
обяви тя – но когато го погледна очите й хвърляха мълнии.
- Внимавай момче – прошепна му бързо Клей – спечели си опасен враг. Явно
тези жени не ти се отразяват добре.
Преди той да измисли какво да му отговори остро изсвирване обяви, че боя
трябва да започне. Джоел Меча представи бойците и схватката започна незабавно.
Слейър си бе избрал такова място, че имаше добра видимост. Кратък поглед към
ложите го убеди, че лейди Съншайн не се забавлява, въпреки присъствието на шампиона до себе си. Очите й горяха.
Миранда светкавично връхлетя върху Клей Грамадния с три - четири вихрени
удара. Той потърси сблъсък и я отблъсна в загражденията, така че се чу пукот и
изпусна шпагата. Хвърли се рязко срещу нея, но тя успя мълниеносно да отскочи.
Той се удари в загражденията и изохка. Миранда се възползва от мига, за да скочи
на крака и да грабне шпагата, но за повече нямаше време.
Скоро стане разликата в стиловете. Тя, бърза като птичка обикаляше около
него, „кълвеше” го с бързина и умения и се опитваше да му приложи завършващ
удар; Той като огромен мечок разчита на силата си отбиваше с топора ударите й,
бавно се въртеше и търсеше физически сблъсък. В един момент Клей усети, че започва да отпада
и се реши на отчаян ход. Той се втурна със скорост нехарактерна за такъв едър
човек, повали Фокс на коляно, замахна с топора и.....се втренчи смаяно в
острието, което бе минало през гърдите му и излизаше през гърба! Миранда рязко
дръпна шпагата и той се стовари на земята мъртъв. Овациите бяха оглушителни.
Публиката дълго не можеше да бъде усмирена. Отдавна не се бе случвало жена да
присъства на малкия финал.
- Поздравления – посрещна я Хилядата Скалпа – заслужи си победата, макар
ситуацията да висеше на косъм. Само че сега искам да поговорим с теб насаме по
делови въпрос. Ела в моята стая – и той и направи знак че ги подслушват.
Тя разбра.
- Разбира се, че ще дойда, ще ми бъде интересно да обсъдим нови тактики в
боя. – каза тя, а по устните й прочета
„Мислиш, че ще се опита да ни отстрани преди финала?”
В този момент се появи Лейди Съншайн. Беше все така ослепителна– Прекрасна
победа. Отдаван жена не е стигала толкова далеч. Много се радвам че прекъснахме
тази традиция – по нищо не личеше да се радва. Отношението й към Миранда бе
видимо променено
- Предлагам чудесна вечеря в чест на победителите.
Миранда отвори уста, но Слейър я изпревари – Благодарим много за поканата,
лейди Съншайн но няма защо да си правите труда. Ние с конкурентката ми ще се
отдадем на задълбочена медитация, за да бъдем готови за сблъсъка си в утрешния
ден.
-Наистина – веждата на лейди С. се повдигна. Бих разбрала ако единият от
вас медитира, но и двамата.
- Ние питаем дълбоко уважение един към друг – намеси се бързо Миранда,
докато пръстите й казваха „Внимавай какви глупости дрънкаш. Голяма обида е да
не се явим на официална вечеря” – и за това ще се съберем заедно за да се
опитаме да се разучим доколкото ни е възможно. Целта ни е утре да има по-голямо
шоу. Нали всичко се прави за зрителите.
- А, да, за зрителите – каза лейди Съншайн, а тонът й казваше „Да бе
повярвах ви”. Радвам се, че сте толкоз... пожертвователни. Все пак ще дойдете
макар и малко за вечеря гостите трябва да ви видят.
И те дойдоха. Вечерята бе мъчение. Когато пред теб има множество блюда, а
ти трябва да внимаваш да не бъдеш отровен не е никакво удоволствие да се храниш,
следейки кой какво яде, но Слейър и Миранда успяха някак си да прокарат няколок
залъка извиниха се набързо и се качиха в нейната стая. След кратка размяна на
намигания, клатения на глава и боравене с пръсти решиха, че така е
по-безопасно.
- Вече можем да се отдадем на медитация
„За какво искаше да говорим” – попита тя щом се качиха.
...............
Следващият ден бе определен за малкият финал. Той започна с неспирен дъжд и
малко публика. Слейър и Миранда се изправиха един срещу друг. Той замахна
ниско, но тя се приведе, нанесе бързо серия от удари, но той отби с рязко
движение. Направи подсечка, но тя подскочи и се озова отново на крака; Опита
висок ритник, но той закова крака й в полет, в ръката си, докато прехвърляща
меча в другата си ръка. Тялото й замръзна на един крак, неспособно да се
помръдне. Миг по - късно той я прониза с меча.
Малобройната публика стоеше втрещена. Това бе неочаквана развръзка.
- Няма ли и нейният скалп да прибереш – попита лейди Съншайн
- Не скалпирам жени – отвърна той- нека това да е идеализъм. Сега какво
следва?
Тя се отърси от вцепенението
-Изнесете тялото – заръча тя на Джоел Меча. Когато това бе сторено
решително обяви – сега ще се биеш с Касиус.
- Сега, в този момент? Защо бях останал с впечатление че между отделните
битки трябва да има поне ден разстояние?
- В последния момент ми хрумна да променя правилата. Защо – да не би да се
умори от тази кратка схватка – присмя му се тя.
Слейър можеше да каже много неща. Че не е честно, защото той е изморен от
битките които е провел, включително и сегашната, а съперникът му ще дойде с
пресни сили; Че дъждът и кръвта го е заслепил, а Касиус не се е бил и вижда все
още добре; Че противника му го е разучил, а той него – не. Всичко щеше да е
вярно и всичко щеше да е безсмислено. На два пъти бе унижил публично лейди
С. – тя желаеше страстно смъртта му.
-Да започваме - каза той.
Първите три удара противниците се разучаваха. След което рязко, се
разделиха. Непобедимия бе малко по широк в рамената, но Слейър го надвишаваше с
два пръста и компенсираше тази разлика.
- Знаеш ли, ти направи голяма грешка приятелче – каза му Касиус – когато тя
те покани в ложите си казах „Край свършено е с мен”. Трябваше само да преспиш с
нея и този финал нямаше да се състои.
- Ти така ли стигна дотук, „шампионе”? - отвърна Хилядата Скалпа между два удара. Ново
раздалечаване.
- Това няма значение. Тя няма да допусне да си тръгнеш оттук жив, а това ме
устройва идеално. - Нови два удара
- Ще получа нея – кимване към ложите, парите титлата – всичко. А ти ще
умреш. За какво? За една тъпа дебютантка!
-Много говориш! – каза Слейър – и
направи вихрено кълбо.
Почувства как мечът на противника лизна косата му, чу женски вик от
трибуните, но нямаше време да се обръща извъртя се за стотни от секундата,
връхлетя с меча....но противникът му вече бе там и го блокира
-Подцених те – призна Касиус. Слейър направи невъзможно движение, обръщайки
острието на меча на сто и осемдесет градуса направо от дръжката, чак лактите го
заболяха, но той стисна зъби и остави една дълбока резка по над бедрото на
Касиус.
- Определено – изръмжа той преди да се разделят отново. Последваха редица
от сблъсъци, но никой от тях не можеше да
вземе превес. Непобедимият заслужаваше титлата. Той се биеше коварно, но с
умение – така както Слейър не се бе бил от много години . Стилът му се променяше
според стилът на опонента му. Ту ставаше дебнещ, ту минаваше към мощни удари. Сечащи удари се редуваха с мушкания. Накрая
обаче раната започна да си казва думата и умората пролича. Той пропусна няколко
завършващи удара. Изведнъж Касиус се свлече на земята. За миг Слейър забрави
предпазливостта и настъпи за решаващ
удар. Като пепелянка Непобедимия се изстреля срещу него и му хвърли пръст в
очите. Хилядата скалпа се дръпна навреме за да се предпази от първия удар, но
отново бе заслепен. И отново трябваше да прибегне до „Всевиждащото око”. Но
след боя със Скитника вече бе подготвен. За миг изпита благодарност към
Учителя. После засече Касисус по слух и предотврати
поредица от удари срещу себе си.
Касиус обаче бе по-умен от Скитника. Той бързо се ориентира, че заслепеният
Слейър се ориентира и чрез слуха си и започна да създава допълнителни шумове
около него. Застана зад него и вдигна меч. И изведнъж застина пронизан. Слейър
се усмихна. Слуха и зрението му може да бяха затормозени, но „Всевиждащото око”
включваше използване на всички сетива без зрението. Затова сега се опря на
обонянието. Долови мириса на залата за упражнения, а също и на тежък двуръчен
меч, примесен с парфюм на жена зад себе си. За миг разбра къде е опонента му. Усети вихъра
идващ отгоре и отзад, и направи изпреварващо движение – с пробождащ удар,
с меча назад. Повече не беше нужно. Той знаеше че врагът му е мъртъв. Слейър
отвори очи, наслади се на слънцето и се завъртя. Пред него стоеше трупа на
Касиус.
С рязко движение той го скалпира.
- Е, милейди - провикна се той към ложите – ще получа ли сега титлата и
десетте хиляди жълтици.
Гневът на лейди Съншайни бе неописуем.
-Ще получиш смъртта си –извика тя вън от нерви. –Ти уби моя шампион.
- Такова бе условието милейди – аз или той. Вие го поставихте. Вярвам, че
ще се съгласите че всичко беше често.
-Честността да върви в Седемте Ада на Подземния Старец. Ти ме унизи. И то
не веднъж а три пъти. Заради една тъпа кучка. Не мога да те пусна жив. Всичко
свършва тук.
-Изведнъж по даден знак трибуните се напълниха с гвардейци, със заредени
леки самотрели – всичките насочени към него.
- Е – подкани го тя – ако имаш някакви последни думи, сега е моментът да ги
кажеш.
- Всъщност имам – каза той – Миранда!
Чу се ново изщракване и в следващия миг Миранда Фокс се появи с насочен
ръчен самострел към главата на лейди Съншайн.
- Малка изненада! – обяви тя. – Кучката ви приветства. Всички да замръзнат.
От това последното нямаше нужда. Всички се вцепениха.
- Ти...ти...ти си мъртва. Това ....не е възможно – лейди С. не можеше да
повярва – изведнъж смаяното изражение в очите й се замени с ужасен гняв когато
тя се обърна към Слейър – спретнали сте инсценировка. Какво стана с мъжете,
които изпратих да изнесат тялото?
- Добре овързани като чували – отвърна Миранда
-Приготвихте ни капан, милейди – обвини я Слейър. Който и от нас да бе
стигнал до края нямаше да излезе жив. Трябваше да вкараме капан в капана. И
успяхме.
- Все още не сте успели – достатъчно е да дам една заповед....
- Явно искате да видите колко точно стрела от половин метър Миранда,
милейди – гласът на Слейър бе тих но
много студен. Режеше като с нож. – Ние
спечелихме. Лудост е да се противите. Ние ще вземем парите и ще си тръгнем...
- Добре тогава вие спечелихте... този път. Проклети да сте. Но знайте, че
не съм свършила с вас.
- Не, аз не съм свършил, милейди – гласът на Слейър се повиши поне с две
октави- това не е всичко. Ние не ви вярваме. Не и след всичко случило се.
Затова ще ви вземем с нас и ще ви пуснем след като минат два часа. Така ще сме
сигурни, че вашите хора няма да ни преследват.
- Шегувате се тя ги изгледа и какви гаранции имам, че няма да ме заколите
насред трънаците
- Същите, които и вие дадохте на нас милейди – вашата дума. А ако тя не е достатъчна,
приемете че изискваме това от позиция на силата.
-На силата – задави се тя.
- Да, на силата, милейди. Ние сме в патова ситуация. Решавайте – вие
заповядвате на тези момчета да стрелят в мен
и Миранда ви убива на място или ни пускате с наградата и идвате с нас?
Ако погледи можеха да убиват....
- Добре. Така да бъде. Печелиш! Този
път. Но знай, че ще дойде време да се разплатим.
-
С най-голямо удоволствие.
След продължителна езда, в която никой не говореше Хилядата скалпа кимна на
Миранда – досега яздихме около час . Нейните хора сигурно са тръгнали около половин час след като потеглихме след
нас. Сега тя вече е товар за нас . Ако я зарежем тук, ще има поне час половин
час суетня около нея. Докато ни хванат
следите ще имам поне един час преднина, а ако те се върнат в „Арената” – дори четири-пет часа.
- Чудесно – Миранда свали лейди Съншайн с рязко движение от Стрела. Оттук
ще се оправяте сама, милейди. Хората ви че дойдат скоро.
- Не! Да не сте посмели! Аз съм дама! Оттук могат да минат всякакви мъже!
Миранда не го слушай – той е опасен престъпник ! Слейър! Слейър върни се – ще
ти дам всичко! Слейър, мръсно копеле, ще издам награда за главата ти, ако не се
върнеш веднага!
Заглъхващите й викове се носеха дълго зад двамата, докато те се носеха на
конете си към простора – той на черният Гръм, а тя на искрящо бялата Стрела.
-Дали не трябваше да й развържем ръцете? – погледна го Миранда?
А после сякаш едновременно, двамата достигнаха до една мисъл.
-Неее – нали и развързахме устата – и се разсмяха!
Скоро пред тях се изправи разклонът определящ накъде да тръгнат.
- Е, аз съм на изток към Престолния
град. – каза тя – слушай Слейър – защо не дойдеш с мен. Ще бъдеш на почит там.
Смели и умни мъже, които да въртят добре меча винаги се търсят. Би могъл да
бъдеш мой мечоносец или дори да станеш рицар.
-
Рицарят „Хилядата Скалпа” засмя се той
- добре звучи. Но признай, че и ти не го вярваш. Не искам да ти отказвам
Миранда, но това не е за мен. Вече отказах на красива и благородна дама защото искаше
да ме затвори в златна клетка като рядко животно. Не се получи. Съмнявам се, че
ако аз ти бях предложил да те затворя в една къща и да ти давам бижута с
диаманти ти щеше да приемеш. Не си такава жена. Не искай това от мен.
- Добре – пошепна тя тихо – но
обещай, че ще минаваш.
- Обещавам – а ако имаш нужда от
нещо мини през Хейвън – града на Слънцето и Сянката. Всеки случаен минувач знае кой е Хилядата
Скалпа.
- Добре. Ще минавам.
Думите вече бяха казани. Сбогуването беше свършило. Време бе да побързат. И
все пак никой не тръгваше в своята посока. Сякаш имаше още нещо неизказано, между тях
-Искаш да кажеш още нещо ли – попита го тя?
-Само още едно нещо – каза той.
Целувката бе продължителна и много страстна. Той я хвана през кръста я тя
успя да усети колко силни са ръцете му. Тя положи ръце на плещите му. За миг
светът спря и за двамата. Когато лицата се отлепиха на лицето й грееше усмивка.
-Така ли целуваш сестра си? – подкачи
го тя. - Или може би братовчедка си?
Сега вече и той се усмихна – Ако
искаш да повторим.
И те повториха. Този път още по продължително. Когато се разделиха лицата и
на двамата бяха зачервени. Той се усмихна, прати й също така и една въздушна целувка и полетя на Гръм на запад. Тя известно време
гледа след него.
- Взимам си думите назад – това не беше братска целувка – промърмори тя.
После сграбчи юздите на Стрела и изви на изток.
КРАЙ
На част първа
[1] 1 жълтица – десет сребърника, 1 сребърник
– десет медника ; Разплащателната система на Западното
Кралство е десетична, напр. 1 златно кюлче
-1000 жълтици
[2] Десет хиляди жълтици са много
голяма сума, с тях можеш да си купиш малък кораб или да наемеш четири -
петстотин наемници да се бият за теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар